За мен това (Tangra – Delnik / Tangra – Workday (1986))е най-великата песен на така наречената „Новата Тангра“ (групата е почти толкова стара, колкото и самият бог Тангра). В текста й има всичките прелести на соцреализма, но и забелязваме влияние от най-доброто в творчеството на Далчев и Вутимски, както и Светослав Минков. Реализмът тук е толкова подозрително много, че чак става магически.

“Тангра“ и „делник“, сложени в един ред, пораждат симпатични значения. Това е българската тангрическа делничност. Социалистическата божественост, Магически соцреализъм 🙂 Маркес да си хапе гъзъ от яд!