Искам да цитирам популарен навремето в Лог БГ Ивайло Славков:
Трябваше ли Югославия да се разпадне?
Трябваше ли Югославия да се разпадне и какво доведе до нейния разпад? Тези въпроси, които близо 2 десетилетия непрекъснато се поставят на различни равнища – международно, регионално и национално, са тема за размишление не само на научни кръгове, историци, политици и икономисти, но все по-често и на най-обикновените граждани – трудещите се хора, както и гражданите, които отдавна са останали без работа.
Очевидно процесът на разпад все още не е завършил. Не са разрешени много въпроси, касаещи имотните отношения, социалното и пенсионното осигуряване, правата на депортираните и разселени граждани. Отношенията между новосъздадените държави са формално уредени, но в действителност са изпълнени с леснозапалим и избухлив заряд.
Темата за югославската дезинтеграция ще бъде актуална още дълго време. Две са основните теории, които обясняват разпадането на Югославската федерация – едната, подкрепяща тезата за неизбежност на разделението, а втората, търсеща причините другаде, и чиято главна цел е оборване на първата теория.
Макар да съм привърженик на теорията за естествения разпад на Югославия, не мога да не отбележа, че тази теория има редица недостатъци. Предлагам ви гледната точка на сръбския журналист Вук Перишич:
„Против теорията за неизбежност. Трябваше ли Югославия да се разпадне?”
Защо се твърди, че разединението на федерацията е бил неминуемо?
1. Югославия се разпадна, защото не беше демократична, а ако беше такава, веднага щеше да се разпадне? Може би е така, но след като са възможни демократична Сърбия и демократична Хърватия, вероятно е била възможна и демократична Югославия.
2. Столетната етническа омраза на примитивните балканци? Това расистко обяснение, любимо на циничните дипломати и някои недоучени журналисти, страховито напомня за Бисмарковата мисъл – „Балканите не струват костите на един померански гренадир!”. Нито повече, нито по-малко от столетна омраза, така ли?! Съществуват безброй доказателства, оборващи това твърдение, но явно работата на журналистите се свежда само до повтаряне на чужди фрази и изключва доброто познаване на историята на югославските народи.
3. Дезинтеграцията на Югославия е поредният епизод от процеса по разпадане на комунизма? Тезата се основава и на примера от Чехословакия и СССР. Да, но според голяма част от сръбските историци, в края на 80-те години комунизъм в Югославия не съществува. Започнатите от Тито промени, свързани със стимулиране развитието на свободния пазар и тясно сътрудничество със Запада, продължават и след неговата кончина, така че в края на 80-те на преден план е частната инициатива, а Югославия престава да бъде социалистическа държава.
4. Разпадането на Източния блок и външните фактори? В своето развитие Югославия никога не е била в по-благоприятно положение, както в началото на 90-те години, и никога преди това не е имала толкова много приятели в Европа и света.
5. Великосръбска хегемония и хърватска измяна? Първата Югославия несъмнено бе под доминацията на сръбските политически, династически и военни кръгове, а тази доминация е нетърпима, често и слабоумна, но никога не е представлявала опасност за Кралството. По време на Втората Югославска държава хегемония на сърби или хървати нямаше, освен ако не броим абсолютната власт на анационалните комунистически лидери, каквито бяха Тито, Кардел, Ранкович и Джилас. След като голямата Четворка слезе по една или друга причина от политическата сцена, Югославия бе ръководена от републики и провинции. Дори Милошевич нямаше хегемонистични амбиции. С голямо задоволство освободи Словения. Нямаше и нищо против самостоятелната Туджманова Хърватия, с изключение на това, че искаше да я намали. Беше сепаратист, който в процеса на отделяне на Сърбия от Югославия искаше да откъсне възможно по-голяма територия, а неговата проюгославенска риторика беше толкова фалшива, че не заслужава да и обръщаме внимание.
6. Трайна уставна криза? Истина е, че нито един югославски устав не е модел за правен документ. Практически, всички устави са отражение на политическа воля, съвършено незаинтересована от демокрацията и човешките права.
7. Неуспех в изграждането на югославска нация? Това е най-големият неуспех на Югославия, която до последно представляваше обединение на различни нации.
8. Югославия е изкуствено образувание? Естествено, че е. Колкото и всяка друга държава.
9. Цивилизационна и културна несъвместимост? Расистка глупост. Съществува разлика в материалното състояние на отделните страни, но тази разлика съвсем не е на етническа основа.
10. Братството и единственото е било фалшиво? Може би. Вероятно. Без значение. Също толкова, колкото е фалшива почтеноста на онези, които не крадат и не убиват, защото знаят, че това е забранено със закон.
11. Неразрешен национален въпрос? В Югославия националният въпрос не беше разрешен по простата причина, че националното питане е неразрешимо, ако се изважда извън демократичните принципи, в рамката на които гражданинът има право да носи народна носия, да пее народни песни, да хвали нацията си, освен ако така не обижда друга нация, да ползва родния си език, за да изразява свободно мисълта си. Националният въпрос е вторичен сегмент на гражданските права, а за тях обединена Югославия не прояви интерес, причина за което е неговият национален и националистически характер.